Проф. д-р Васил Яблански: Случаите на деца със сколиоза се увеличават
Проф. доктор Васил Яблански, шеф на Клиниката по ортопедия в Аджибадем Сити Клиник болница " Токуда ", в изявление за предаването " Здравето на фокус " на радио " Фокус " .
Темата за изкуствения разсъдък в разнообразни области на живота набира от ден на ден скорост. И в случай че за значително сфери тя провокира спорни отзиви, то когато става дума за потреблението на изкуствения разсъдък в медицината, всички сме единомислещи, че тъкмо там е неговото място. Ще приказваме за тази новаторска сфера, само че не в бъдеще време. Неотдавна проф. Васил Яблански дружно с екип от хирурзи направи революционна интервенция за лекуване на сколиоза, благодарение на изкуствен интелект.
Проф. Яблански, да поясним на първо време какво тъкмо съставлява сколиозата?
Сколиозата е деформиране на гръбначния дирек, което настава в трите равнини на гръбначния дирек. Най-често свързваме сколиозата с деформиране на гръбначния дирек при деца. Среща се и при възрастни, несъмнено, само че при тях е от различен вид, там обвързвано е с дегенеративни промени. Така че в множеството случаи, като кажем сколиоза се сещаме за дете, което е с изкривяващ се в градация гръбначен дирек. Това е извънредно неприятно положение, защото здрави, добре разрастващи се деца, внезапно схващат неприятната вест, че страдат от това положение и че с растежа на детето, то ще става все по-тежко. В редица случаи то изисква оперативно лекуване.
Сколиозата е генетика или е свдързана с метода на живот, когато става дума за деца?
80% от случаите се дефинират към момента като идиопатични. Това значи, че не знаем каква е точната причина, само че в последните години се възприема тезата, че това е по този начин наречената епигенетика. Това е в действителност генетичен предразполагащ фактор, който носи детето плюс въздействието на външни фактори, комбинирано сред двете. В последните години доста постоянно следим това заболяване при две сестри или при майка и щерка и това ни кара да отдадем значение и на генетичният фактор.
Учители и родители постоянно предизвестяват децата, които седят в неправилна поза, че това ще докара до деформиране на гръбначния дирек. Може ли неправилния седеж или стойка да докара до толковна съществено заболяване?
Не тъкмо и не при всички деца. Отново споделям: първо детето би трябвало да има някаква генетична предразположеност да развие това заболяване и на второ място са външните фактори, които включват позиция, седеж, по какъв начин прекарва времето си. В последните години освен като мое персонално наблюдаване, само че и като статистика случаите на деца със сколиоза се ускоряват. И обяснението е напълно разумно, от ден на ден време прекарваме пред компютри, таблети, телефони и все по-малко в придвижване, в спорт или в други действия. Така че това е може би един фактор, който много способства за разпространението на това заболяване.
Освен естетически, пречи ли болестта на пълноценният живот на пациента?
Категорично пречи, изключително в случай че доближи някои високи градуси. Ако сколиозата мине 40 градуса, вероятността на детето в ранна възраст след 20 години, 30 години да се появят болки е извънредно висока. Ако сколиозата доближи 70 градуса, ние знаем, че към този момент това деформиране пречи на дишането на детето, затруднява функционалността на белия дроб. Ако надмине 80 градуса, към този момент знаем, че затруднява функционалността и на сърцето. И към този момент крайните степени, в случай че надвиши 100 градуса, са затруднени извънредно доста от функционалностите, в някои случаи ребрата опират в таза на детето, придвижванията са рисково лимитирани. Така че, с прогресията на деформацията, вероятността за вторични проблеми се усилват.
Да разкажем в този момент и за самата новаторска интервенция. В какво тъкмо се показва ролята на изкуствения разсъдък в това оперативно лекуване? Как на процедура оказва помощ на лекарите изкуственият разсъдък?
В случая оказва помощ много. Защо? При самата хирургия, доближаваме до гръбначния дирек на детето, използваме разнообразни системи, с които да се закрепим за гръбначния дирек, и подреждаме гръбначният дирек по едни импланти и по този метод поправяме изкривяването. Често го дефинираме като сходно на работатка на ортодонтите, които закрепват зъбите по дъги, с цел да се оформи вярната извивка. Един път закрепени по този метод, тези импланти остават за цял живот. Те дефинират извивките, които ще има тялото на детето за целия му живот. В общоприетата процедура тези дъги или стволове, за които закрепяме гръбначния дирек, ги моделирахме самите ние посредством прегъване, по наша преценка, което води до опасности от някои недостатъци. Имаше огромно изследване, в което молят лекари да огънат сходни дъги на 40 градуса. Оказа се, че има големи девиации, огромни отклонения. Благодарение на изкуствения разсъдък ние имаме съвършено предоперативно обмисляне, осъществено по математически модели. Тези дъги се изработмат съответно за този пациент, за това дете с съвършените извивки, които са нужни за неговият живот.
Тоест, изкуственият разсъдък подхожда напълно самостоятелно към пациента?
Съвсем самостоятелно и напълно математически. Няма човешки фактор, който да внася творчество и да дава опция за някакви, въпреки и дребни неточности. Така че това е от огромно значение, защото детето живее цялостен живот с тези извивки. И естествено, всяко изпитание да бъдат по-перфектни, би трябвало да бъде адмирирано.
Може ли да се предвижда крайният резултат от интервенцията още преди тя да бъде осъществена?
Точно по този начин, предвижда се. Преди интервенцията изкуственият разсъдък ни предлага какви извивки би трябвало да реализираме и какви корекции би трябвало да създадем. Ние следваме неговите препоръки, защото отново споделям, това е строго математически модел. След интервенцията се верифицират рентгеновите фотоси на постигнатото от нас с тези, които е направил като проект изкуственият разсъдък за съответното дете. За нас като хирурзи постигането на тези цели е много предизвикателно.
Най-важният въпрос, проф. Яблански, по какъв начин се усеща пациентът, който беше опериран от вас и екипът хирурзи наскоро, с изключителното подпомагане на достиженията на науката в лицето на изкуственият разсъдък?
Пациентът се усеща чудесно, той към този момент е изписан и си е у дома. Рентгеновите фотоси след интервенцията бяха въведени още веднъж и изпратени в система за математически разбор, с цел да се съпостави дали сме постигнали плануваните цели. Имаме уверението и верификацията, че сме ги постигнали на 100%, което ни носи огромна задоволеност. Мога да кажа, че първият опит, който имам с този метод при лекуването на деца с сходни изкривявания, е много положителен. В предишното и аз съм бил много песимистичен по тематиката изкуствен интелект, термини от вида на машини, математика и други такива. С годините човек се убеждава, че всяко изпитание за по-добра точност при хирургично лекуване на деца, е добре пристигнало.
Операцията, която вие и вашият екип сте създали е била преди към 2 месеца. Колко време след оперативната интервенция пациентът може да става, да сяда, да се движи?
Пациентът става още в първия ден след интервенцията. Изправяме го, сяда, прави къса разходка в стаята, на втория ден къса разходка по коридора, на третия ден повече. И почти на 5-6 ден след интервенцията ние го изписваме, с цел да си отиде у дома, когато фамилията, родителите и детето са задоволително спокойни и уверени, с цел да си отидат у дома. За да е ясно, до каква степен възобновяване настава в цялост, ще кажа, че множеството фамилии след 3 седмици пускат детето на учебно заведение, което демонстрира, че към този момент са повече от спокойни, с цел да го пуснат единствено на учебно заведение.
Колко % деформиране може да се поправя с тази интервенция?
Ние постоянно се снтремим да реализираме оптималната допустима промяна. Прието е, че в случай че реализираме 60%, е отличен резултат, само че в действителност истината е, че в случай че казусът е по-лек, с по-малко деформиране, се стремим да сме по-близо до 100%. Ако е по-тежък случай, с по-голямо деформиране, тогава постигането на 70-80% в действителност е огромно достижение.
При какъв брой % деформиране се предлага този вид интервенция?
Трябва да имаме деформиране, което е над 50 градуса.
Какви са рисковете, които въпреки всичко крие тази интервенция? Има ли вид след интервенцията да се лимитират по някакъв метод придвижванията, най-малкото, с цел да не настъпи някакво строшаване?
Всеки случай е много самостоятелен, според от степента на дисторция на деформиране. Но в случай че би трябвало да ги подредим, най-тежкият риск, естествено, е риск за живот на пациента. Той е най-малък, не мога да кажа нула, само че е най-малък. На второ място риск от настъпване на неврологични затруднения - пациентът да се сковава или да има някакъв неврологичен недостиг. За да го избегнем това, при тези интервенции, ние използваме много модерна екипировка, по този начин наречения невромониторинг. По време на цялата интервенция ние знаем дали пациентът усеща краката, ръцете, дали може да ги движи. На трето място, естествено има някакъв риск от зараза. Няма хирургия в света, която да няма риск от постоперативна зараза, само че тези опасности към този момент са в извънредно ниски проценти, тъй че могат да бъдат подценени.
От финансова позиция налична ли е интервенцията, при която се употребява изкуствен интелект?
Достъпна е. Има подпомагане от Националната здравна каса. Тук е мястото да изразя удовлетворението си от съдействието ѝ. В годините имаше интервали, в които срещахме усложнения за възнаграждение било на импланти, било на новаторски техники, които да бъдат употребявани. В последните 4-5 години, особено за деца, след кандидатстване и утвърждение, здравната каса заплаща тези импланти и новите технологии, които използваме. Това дава опция в България да имаме хирургично лекуване на тези болести, каквото има във всички водещи страни по света, и даже в някои случаи по-добро.
Така оптимистично да приключим тази комплицирана тематика. Благодаря ви, проф. Яблански.
Аз благодаря и поисквам триумф на предаването и отсега нататък.
Росица АНГЕЛОВА
Темата за изкуствения разсъдък в разнообразни области на живота набира от ден на ден скорост. И в случай че за значително сфери тя провокира спорни отзиви, то когато става дума за потреблението на изкуствения разсъдък в медицината, всички сме единомислещи, че тъкмо там е неговото място. Ще приказваме за тази новаторска сфера, само че не в бъдеще време. Неотдавна проф. Васил Яблански дружно с екип от хирурзи направи революционна интервенция за лекуване на сколиоза, благодарение на изкуствен интелект.
Проф. Яблански, да поясним на първо време какво тъкмо съставлява сколиозата?
Сколиозата е деформиране на гръбначния дирек, което настава в трите равнини на гръбначния дирек. Най-често свързваме сколиозата с деформиране на гръбначния дирек при деца. Среща се и при възрастни, несъмнено, само че при тях е от различен вид, там обвързвано е с дегенеративни промени. Така че в множеството случаи, като кажем сколиоза се сещаме за дете, което е с изкривяващ се в градация гръбначен дирек. Това е извънредно неприятно положение, защото здрави, добре разрастващи се деца, внезапно схващат неприятната вест, че страдат от това положение и че с растежа на детето, то ще става все по-тежко. В редица случаи то изисква оперативно лекуване.
Сколиозата е генетика или е свдързана с метода на живот, когато става дума за деца?
80% от случаите се дефинират към момента като идиопатични. Това значи, че не знаем каква е точната причина, само че в последните години се възприема тезата, че това е по този начин наречената епигенетика. Това е в действителност генетичен предразполагащ фактор, който носи детето плюс въздействието на външни фактори, комбинирано сред двете. В последните години доста постоянно следим това заболяване при две сестри или при майка и щерка и това ни кара да отдадем значение и на генетичният фактор.
Учители и родители постоянно предизвестяват децата, които седят в неправилна поза, че това ще докара до деформиране на гръбначния дирек. Може ли неправилния седеж или стойка да докара до толковна съществено заболяване?
Не тъкмо и не при всички деца. Отново споделям: първо детето би трябвало да има някаква генетична предразположеност да развие това заболяване и на второ място са външните фактори, които включват позиция, седеж, по какъв начин прекарва времето си. В последните години освен като мое персонално наблюдаване, само че и като статистика случаите на деца със сколиоза се ускоряват. И обяснението е напълно разумно, от ден на ден време прекарваме пред компютри, таблети, телефони и все по-малко в придвижване, в спорт или в други действия. Така че това е може би един фактор, който много способства за разпространението на това заболяване.
Освен естетически, пречи ли болестта на пълноценният живот на пациента?
Категорично пречи, изключително в случай че доближи някои високи градуси. Ако сколиозата мине 40 градуса, вероятността на детето в ранна възраст след 20 години, 30 години да се появят болки е извънредно висока. Ако сколиозата доближи 70 градуса, ние знаем, че към този момент това деформиране пречи на дишането на детето, затруднява функционалността на белия дроб. Ако надмине 80 градуса, към този момент знаем, че затруднява функционалността и на сърцето. И към този момент крайните степени, в случай че надвиши 100 градуса, са затруднени извънредно доста от функционалностите, в някои случаи ребрата опират в таза на детето, придвижванията са рисково лимитирани. Така че, с прогресията на деформацията, вероятността за вторични проблеми се усилват.
Да разкажем в този момент и за самата новаторска интервенция. В какво тъкмо се показва ролята на изкуствения разсъдък в това оперативно лекуване? Как на процедура оказва помощ на лекарите изкуственият разсъдък?
В случая оказва помощ много. Защо? При самата хирургия, доближаваме до гръбначния дирек на детето, използваме разнообразни системи, с които да се закрепим за гръбначния дирек, и подреждаме гръбначният дирек по едни импланти и по този метод поправяме изкривяването. Често го дефинираме като сходно на работатка на ортодонтите, които закрепват зъбите по дъги, с цел да се оформи вярната извивка. Един път закрепени по този метод, тези импланти остават за цял живот. Те дефинират извивките, които ще има тялото на детето за целия му живот. В общоприетата процедура тези дъги или стволове, за които закрепяме гръбначния дирек, ги моделирахме самите ние посредством прегъване, по наша преценка, което води до опасности от някои недостатъци. Имаше огромно изследване, в което молят лекари да огънат сходни дъги на 40 градуса. Оказа се, че има големи девиации, огромни отклонения. Благодарение на изкуствения разсъдък ние имаме съвършено предоперативно обмисляне, осъществено по математически модели. Тези дъги се изработмат съответно за този пациент, за това дете с съвършените извивки, които са нужни за неговият живот.
Тоест, изкуственият разсъдък подхожда напълно самостоятелно към пациента?
Съвсем самостоятелно и напълно математически. Няма човешки фактор, който да внася творчество и да дава опция за някакви, въпреки и дребни неточности. Така че това е от огромно значение, защото детето живее цялостен живот с тези извивки. И естествено, всяко изпитание да бъдат по-перфектни, би трябвало да бъде адмирирано.
Може ли да се предвижда крайният резултат от интервенцията още преди тя да бъде осъществена?
Точно по този начин, предвижда се. Преди интервенцията изкуственият разсъдък ни предлага какви извивки би трябвало да реализираме и какви корекции би трябвало да създадем. Ние следваме неговите препоръки, защото отново споделям, това е строго математически модел. След интервенцията се верифицират рентгеновите фотоси на постигнатото от нас с тези, които е направил като проект изкуственият разсъдък за съответното дете. За нас като хирурзи постигането на тези цели е много предизвикателно.
Най-важният въпрос, проф. Яблански, по какъв начин се усеща пациентът, който беше опериран от вас и екипът хирурзи наскоро, с изключителното подпомагане на достиженията на науката в лицето на изкуственият разсъдък?
Пациентът се усеща чудесно, той към този момент е изписан и си е у дома. Рентгеновите фотоси след интервенцията бяха въведени още веднъж и изпратени в система за математически разбор, с цел да се съпостави дали сме постигнали плануваните цели. Имаме уверението и верификацията, че сме ги постигнали на 100%, което ни носи огромна задоволеност. Мога да кажа, че първият опит, който имам с този метод при лекуването на деца с сходни изкривявания, е много положителен. В предишното и аз съм бил много песимистичен по тематиката изкуствен интелект, термини от вида на машини, математика и други такива. С годините човек се убеждава, че всяко изпитание за по-добра точност при хирургично лекуване на деца, е добре пристигнало.
Операцията, която вие и вашият екип сте създали е била преди към 2 месеца. Колко време след оперативната интервенция пациентът може да става, да сяда, да се движи?
Пациентът става още в първия ден след интервенцията. Изправяме го, сяда, прави къса разходка в стаята, на втория ден къса разходка по коридора, на третия ден повече. И почти на 5-6 ден след интервенцията ние го изписваме, с цел да си отиде у дома, когато фамилията, родителите и детето са задоволително спокойни и уверени, с цел да си отидат у дома. За да е ясно, до каква степен възобновяване настава в цялост, ще кажа, че множеството фамилии след 3 седмици пускат детето на учебно заведение, което демонстрира, че към този момент са повече от спокойни, с цел да го пуснат единствено на учебно заведение.
Колко % деформиране може да се поправя с тази интервенция?
Ние постоянно се снтремим да реализираме оптималната допустима промяна. Прието е, че в случай че реализираме 60%, е отличен резултат, само че в действителност истината е, че в случай че казусът е по-лек, с по-малко деформиране, се стремим да сме по-близо до 100%. Ако е по-тежък случай, с по-голямо деформиране, тогава постигането на 70-80% в действителност е огромно достижение.
При какъв брой % деформиране се предлага този вид интервенция?
Трябва да имаме деформиране, което е над 50 градуса.
Какви са рисковете, които въпреки всичко крие тази интервенция? Има ли вид след интервенцията да се лимитират по някакъв метод придвижванията, най-малкото, с цел да не настъпи някакво строшаване?
Всеки случай е много самостоятелен, според от степента на дисторция на деформиране. Но в случай че би трябвало да ги подредим, най-тежкият риск, естествено, е риск за живот на пациента. Той е най-малък, не мога да кажа нула, само че е най-малък. На второ място риск от настъпване на неврологични затруднения - пациентът да се сковава или да има някакъв неврологичен недостиг. За да го избегнем това, при тези интервенции, ние използваме много модерна екипировка, по този начин наречения невромониторинг. По време на цялата интервенция ние знаем дали пациентът усеща краката, ръцете, дали може да ги движи. На трето място, естествено има някакъв риск от зараза. Няма хирургия в света, която да няма риск от постоперативна зараза, само че тези опасности към този момент са в извънредно ниски проценти, тъй че могат да бъдат подценени.
От финансова позиция налична ли е интервенцията, при която се употребява изкуствен интелект?
Достъпна е. Има подпомагане от Националната здравна каса. Тук е мястото да изразя удовлетворението си от съдействието ѝ. В годините имаше интервали, в които срещахме усложнения за възнаграждение било на импланти, било на новаторски техники, които да бъдат употребявани. В последните 4-5 години, особено за деца, след кандидатстване и утвърждение, здравната каса заплаща тези импланти и новите технологии, които използваме. Това дава опция в България да имаме хирургично лекуване на тези болести, каквото има във всички водещи страни по света, и даже в някои случаи по-добро.
Така оптимистично да приключим тази комплицирана тематика. Благодаря ви, проф. Яблански.
Аз благодаря и поисквам триумф на предаването и отсега нататък.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ